Hello world!
January 31st, 2008 by petrovWelcome to Blogetery.com. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!
Welcome to Blogetery.com. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!

И все пак какава популярност можеш да придобиеш за една седмица, ако завлечеш голяма банка с 5 млрд. евро. Жером Кервиел знае (кой е той - чети отдолу в италик). Реших да направя кратка справка във Фейсбук, така и така вися там по цял ден.
Вече има група от фенове, които искат Кервиел да стане нобелов лауреат. Към времето, когато направих проверката, тази група имаше 2128 членове. И реших да сравня - написах “Брад Пит” и дадох на “групи”. Оказа се, че най-голямата фенска група на Пит се състои от 1619 души. Брееей, викам си, сериозна е работата; ама пък от друга гледна точка е логично, щото по-всяка вероятност във Фейсбук има мноо повече мъже, отколкото жени. Та пиша аз “Памела Андерсън” и цъкам на групи - най-голямата има списък от 734 души! А стига бе. Вярно, че одъртях вече и не следя какво се харесва на масите, ма не ми се вярва феновете на Андерсън да са изчезнали. Добре, я да напишем “Че Гевара”. Цък - 20439 души, обаче групата била срещу кубинеца. На второ място вече фенска група с 4234 членове. Браво, викам си, комунистите поне са пред брокера.
Поех дълбоко дъх и се приготвих за финалния тест. Казвам си: “Ако изпревари по популярност и този човек, ще си купя камшик и ще се оттегля в скален манастир”. Попивам с ръкав потта от челото си и пиша “Бойко Борисов”. Най-голямата му група съдържа 25 членове. Сърцето ми спря да бие.
Kратката ми проверка показа, че само Еминем и Че Гевара имат по-големи групи във Фейсбук от Жером Кервиел. Освен Пит и Андерсън, зад него остават Луиш Фиго и Кармен Електра. Дори когато написах sex date, единстваната по-голяма група от тази на Кервиел беше с името “I don’t need sex - the school of architecture fucks me all the time”. Това значи, че повече хора в този сайт са фенове на французина, отколкото на срещите с цел секс.
Как стават тия работи ли? Ами виж какви описания за Кервиел дават тези, които го познават. Тих и самотен - това е. Това е базова характеристика на 99% от дришльовците по света, които никога няма да видят много пари на куп; никога няма да изживвеят своята “американска мечта” (защо толкова много абстрактни понятия по подразбиране носят етикета американски?). От “Сосиете” обявиха, че манипулациите не са донесли никакви облаги на Кервиел, при липсата на обяснения от негова страна единственото заключение за обикновения зрител е, че той просто го е направил, за да прецака системата. А това, е което хората искат - съвременни герои.
Ти едва ли си чувал за Жером Кервиел, но шефовете на “Сосиете Женерал” със сигурност няма да го забравят (пък може и да го знаеш, нямам телевизор и не знам какво бълват новините). Миналата седмица френската банка разкри една от най-големите банкови измами в историята, която е била осъществена именно от Кервиел. Той, видиш ли, е трейдър в “Сосиете” и правил един врътки, така щото накрая банката се оказва на червено с 4.9 млрд. евро. Тогава информационните агенции гръмнаха, че в световната история на банкова измама с такива мащаби, осъществена от един-единствен човек.
Та Жеромчо беше заловен и се почна разследване, което установи, че Кервиел не е правил каквото е правил, за да извлече лична финансова изгода. Не, човекът просто си правил кофти сделки и манипулирал системата и така завлякъл “Сосиете”-то с 5 млрд. евро. Що пък да не. Съответно веднага се появиха слухове, че банката използва Кервиел, за да скрие собствените си инвестиционни грешки, които всъщност са довели до такъв огромен отлив на капитал.
Те правят и пакетчета с тютюн (приличат на обикновени пакетчета чай), които се слагат в устата и се смучат.

Музикалните компании най-накрая взеха да стоплят, че няма да могат просто ей така да се преборят с пиратството (по последни данни на IFPI - Международната федерация на звукозаписната индустрия - в момента на всяка легално свалена от интернет песен се падат 20 нелегално дръпнати). А всички тия глупости, които дрънкат за това колко били ощeтени творците, са бабини деветини - защото основната част от пая отива при продуцентите. Това до известна степен започна да омръзва и на самите музиканти, ако съдим по това, което се случва в “ЕМИ” например - Пол Маккартни напусна и се присъедини към музикалния лейбъл на “Старбъкс” (!?!), а “Рейдиохед” пуснаха албума си в интернет. Дори Трент Резнър, който доскоро се оплакваше как свалянето на музика от мрежата е кражба, се включи в продуцирането на The Inevitable Rise and Liberation of Niggy Tardust на Сол Уилямс, който излезе в мрежата с опция за свободен даунлод (между другото Резнър съобщи, че само 18% от свалянията са били заплатени от потребителите - това по мои сметки прави около 140 хил. долара приходи от продажби). Разбира се винаги остава въпросът дали инициативата на “Рейдиохед” щеше да пожъне такъв успех, ако се правеше от някой световно неизвестен като “Генгста Генгста Прадакшан” примерно; или ако зад Сол Уилямс не стоеше Трент, някой щеше да е чувал за него (щото аз примерно не бях чувал).
Но думата ми беше за Qtrax. Това е първата програма за peer2peer обмяна на музика, която среща широка подкрепа от страна на музикалните компании. Оттук и оттам се дочуват информацийки, че звукозаписни компании като”ЕМИ” и “Сони Би Ем Джи” са предоставили на Qtrax възможността за свободна обмяна на над 25 млн. емпетройки с авторски права. Тоест - сваляш си преспокойно, а ако ти почука бате Бойко на вратата с белезници, закопчаваш го с тях за леглото и се отдаваш на желанията си, в каквато и насока да са. Врътката е, че програмката ти пуска разни реклами, от които реализира и печалбите си всъщност. Част от постъпленията отиват към музикалните компании “за компенсации на артистите”. Друг е въпросът, че “ощетените артисти” я видят нещо от тия пари, я не. Но предполагам така е било винаги в изкуството - консуматорите са доволни, продуцентите са набухани, а творците зоват за един по-добър свят.
Преди известно време пуснах сцена от любимия ми “Трол 2″, който съм го гледал и по Би Ти Ви, ако има значение. Ето и колекция от най-лошите моменти в съвременното третокласно кино, в която е включен и въпросният сегмент. Инджой. Аз се насрах от смях.
[youtube=http://youtube.com/watch?v=Z3OfXJddqQU]
Когато 16-годишно момче с дислексия започне да издава собствено списание, трябва да имаш едно наум, че работата ще стане голяма рано или късно. И ето ти го сега Ричард Брансън - върти милиарди, инвестирани в широк кръг от дейности. На снимката по-горе представя макет на SpaceShipTwo - пътническа совалка, която трябва от следващата година да предлага редовни полети за цивилни около земната орбита (това значи на 100 км. над земната повърхност). Билетите ще струват по $200000, а самия суборбитален полет ще трае между 4 и 6 минути. Разбира се, скоро след това ще тръгнат и полети в открития космос. И въобще Брансън прави каквото си иска и никой нищо не може да му каже. Пешо Картофа от “Дружба” с три висящи дела също прави каквото си иска и никой нищо не може да му каже, но на него някак си не му се получава по същия начин. А Ричард Брансън си води неговите екологични кампании, с които всъщност казва на целия свят да се ебе в гъза(fuck off). Поне така съдя от логото, чието формално название е flick off.

Ми значи оптимистите са прави - ставали и такива неща.

Ето една утопична и по-мрачна версия на сегашните макдоналдс-традиции, където освен продавача, с усмивка те посреща и храната ти.
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=-WrUroSPpjo]
Отдавна не бях гледал такъв филм. Май никога, всъщност.
Препоръчително за феновете на осъзнатото сънуване. Апропо, експериментирам по темата в момента, та приемам съвети.

Незнайният поет дава и своя принос за хулиганската атмосфера на филма.
“Нетинфо”:
“Катастрофата, която Максим Стависки предизвика през лятото край Приморско, е била закодирана предварително. Това разкри през сълзи Албена Денкова в предаването “Море от любов”. Тя сподели пред водещата Наталия Симеонова, че не е трябвало да танцуват съчетанието си “Седемте смъртни гряха” по музика от “Реквием” на Моцарт.”
Абе на тия двамата не им ли писна бе. То не бяха обяснения, не беше драма, не беше чудо. Джеймс Дийн не знам какви ли чупки прави в гроба, като го слуша тоя балетист (Дийн умира в катастрофа след участие в кампания за безопасно шофиране). Ще те оправдаят, пич. Ти не си ли чувал, че българските затвори са пълин само с крадци на кокошки. Ама ми омръзна всяка седмица да има сензация около тоя фигурист.